СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА – ПОКРОВИТЕЛ НА АРТИЛЕРИСТИТЕ В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ

полк. доц. д-р Нелко Ненов

Всяка година на 4 декември артилеристите в армиите на редица християнски държави почитат своя патрон - света великомъченица Варвара. От къде води началото си тази традиция? В Европа барута и огнестрелната артилерия се появяват в началото на XIV век. Няма никакво съмнение, че барута e въведен в Европа от изток - от Китай и от Индия. Първото сведение за използване на огнестрелна артилерия в Европа е от 1118г. при обсадата на Сарагоса във войната на маврите с испанците. По-късно през 1342г. испанският крал Алфонс XI е обсадил по суша гр. Алджазирас, разположен на западния бряг на Гибралтарския залив, при което също е използвал огнестрелна артилерия с такава разрушителна сила, която дотогава е неизвестна. От Испания огнестрелната артилерия се разпространява по цяла Западна, Южна и Централна Европа. В Италия артилерията е била вече известна през 1326г. Французите са използвали оръдия при обсадата на гр. Пюи Гийом през 1338г. Англичаните използват с успех оръдия в сражението при гр. Крес в 1346г. срещу французите. В Русия първите огнестрелни оръдия се появяват в 1389г. по време на царуването на Димитрий Донски. Преди въвеждането на барута в Европа всички, които изработват, използват и съхраняват в мирно и военно време метателни машини и средства за атакуване на укрепените противникови позиции като балисти, катапулти или капани са принадлежали към един и същ род войска и са били наричани инженери или артилеристи. С това име се означават и хората, които по-късно произвеждат барута, служат си с него и поддържат оръдията. В началния период на своето развитие огнестрелната артилерия е била много далеко от съвършенството. Първите оръдия се изработват от желязо. При изстрел желязото се е изкривявало в тялото, а част от елементите на снарядите за се запоявали към канала на тялото. Често явление при тези условия е било вместо изстрелване на снаряда неговото пръскане още в канала на тялото. В такива случаи артилеристите са търсили упование, закрила и защита при подобни нещастия от св. Варвара покровителка на мълниите и гръмотевиците. С времето при усъвършенстване на материалната част артилеристите са имали усещането, че винаги се намират под защитата на св. Варвара. Тя е била призовавана да окаже помощ при инциденти в резултат на експлозия на първите образци артилерийски оръдия. Ето защо в зората на артилерията древните артилеристи отправяйки своите молитви към св. Варвара и я приели за свой покровител. Освен това тя е считана за покровител на миньорите, военните инженери-сапьори, както и всички, които работят с риск от внезапна смърт.

Светата Църква определя като Великомъченици - християни мъченици, претърпели особено тежки (велики) страдания и продължителни мъчения и проявили при това изключителна твърдост във вярата. Такива са св.св. великомъченици Георги, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Варвара и Екатерина и др. Съществуват различни легенди за живота и смъртта на Варвара. Една от тях, тази на Светата православна църква е дадена по долу. Името Варвара има гръцко и латинско тълкование. Латинското значение е груба, жестока, докато гръцкото значение е негъркиня, чужденка. Съществуват редица догадки, свързани с месторождението, потеклото, както и външни белези. Блажената кончина на св. Варвара се отнася към 306г. След смъртта й мощите на св. Варвара били пренесени от Византия в Русия – в Киев, по времето, когато след приемане на християнството руските царе се намирали в особено близки и приятелски отношения с гръцките царе и взимали за свои съпруги техните сестри и дъщери. Именно по това време Киев получил от Византия като безценен дар целебните мощи на св. Варвара, както за това се споменава в сказанието, написано в 1670 година от игумена на Киевския Михайловски Златоверхов манастир йеромонах Теодосий Сафонович. Първата съпруга на великия Киевски княз Светополк Изяславич, който приел в свето кръщение името Михаил, била гръцката царица Варвара – дъщерята на византийския император Алексий Комнин, царувал от 1081 до 1118г. През този период България е под византийска власт, т.е. Византия има обща граница с Русия. Преди да замине от Цариград в Русия, царската дъщеря помолила своя баща да й даде мощите на св. Варвара. Тя ги донесла със себе си в Киев. Нейният мъж, великият княз Михаил, построил в 1108г. в Киев каменна църква в чест на своя закрилник архистратиг Михаил и тържествено положил в нея светите мощи на великомъченицата. От 1847г. мощите били положени в позлатен сребърен ковчег, където почиват и досега. По-късно части от светите мощи се изнасят в различни страни. През 1650г. литовският хетман княз Януш Радзивил превзел със щурм град Киев. По негова воля част от мощите хетмана предал на своята жена княгиня Мария - дъщеря на Влахо-Молдовския владетел Василий. След нейната смърт киевският митрополит ги пренася в гр. Канев, окръжен град в Киевска област, на река Днепър, а по-късно в гр. Батурин, в Черниговска област. През 1656г. Антиохийският патриарх Макарий при посещение в Киев по негова молба отправена към киевския митрополит отнася част от мощите на св. Варвара в гр. Антиохия, в чиято епархия се намира и гр. Илиопол, родния град на светата мъченица. Освен това, част от мощите на св. Варвара се пази в Москва, в църквата, именувана на нея. На Атон в Света гора също има няколко частици от нейните мощи. Една малка частица от тях се намира и в България, в софийската църква “Свето Преображение” в кв. Лозенец. 

Света Варвара е живяла през четвърти век, а обявена е за светица и великомъченица от Християнската църква по-късно – през седми век. Според легендата мълниите , с които тя поразила своите палачи я правят покровител на огъня, гръмотевиците и пожарите, и по-късно патрон на артилеристите. Света Варвара обикновено е представяна стояща на кула с три прозореца, държаща в ръката си мълнии и гръмотевици. Понякога тя е изобразявана, държаща бокал и свещената нафора в близост до нея с артилерийски оръдия.

В българските народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден – пети декември , са двете сестри на св ети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на с в ети Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава" .

Едно от най-разпространените изображения на св. Варвара

Според народното вярване на св. Варвара е дадена от Бога особена благодат – да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Това вярване се основава на нейното житие, в което се казва, че тя се молила на Бога да избавя от внезапна болест и неочаквана смърт всеки човек, който молитвено споменава нея и нейните страдания.

В настояще време и православната и католическата християнска църква чества св. Варвара на 4 декември. Празникът се отбелязва в Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, Германия, Франция, Чехия, САЩ и редица други християнски страни.

Всяка година на 4 декември – в деня, посветен на нейната памет, се извършва тържествено шествие с нейните мощи около църквата на Михайловския манастир до Киев, в което участва голямо множество народ.

Статуя на св. Варвара в Базиликата Виерзенхайлиген в Германия

Киевският златоверхов манастир „св. Михаил” , където в църквата св. „Владимир”

се пазят мощите на св. Варвара в позлатен сребърен ковчег

От 4 (17) декември 1995г. в деня на празника на св. Варвара с указ на президента на Русия този ден е обявен за празник на Руските ракетни войски със стратегическо назначение (РВСН). Още същата година патриарха на Москва и на цяла Русия негово светейшество Алексий, пребивавайки в щаба на РВСН в предградието на Москва – Власиха предава официално икона на св. Варвара. Изображение на св. Варвара вече има в всеки команден пункт на всички ракетни дивизии на Русия. От тогава до сега патриарха лично извършва молебен на 17 декември (по стар стил) в чест на св. Варвара в храма на името на св. Иля Муромец и св. Варвара в щаба на руските РВСН във Власиха.

Икона на св. Варвара, подарена от патриарха на Москва и цяла Русия +Алексий на командващия РВСН на Русия, 1996г.

Гръцките военни честват празника от 1829г., когато св. Варвара е обявена за защитник на гръцките артилеристи . На 4 декември същата година това събитие е отбелязано с обявяване на първият артилерийски дивизион в гръцката армия на името на св. Варвара. От тогава до сега на тази дата всички посетители и гости на гръцките артилерийски части се черпят с коняк и ябълкови резени.

Гръцки юбилеен медал с лика на св. Варвара, 1999 г.

Във Френската армия организирано този ден се почита от 1671г. по време на царуването на Луи XIV със създаването на “Полка на кралските стрелци”, чийто първи командир е самият крал. Този полк първоначално създаден като пехотен, впоследствие е натоварен със задачата в случай на необходимост от защита да си служи с първите кралски артилерийски оръдия. Ето защо той се счита за първото щатно артилерийско формирование във френската армия.

Статуетка на св. Варвара от Страсбург, Франция – 14-16 век

В армията на САЩ този ден обикновено е съпроводен с официална военна вечеря с тържествено връчване на ордени, учредени на името на св. Варвара. Тези ордени се връчват от общността на честта на полевата артилерия на САЩ. Членове на тази организация могат да бъдат военнослужещи и граждански лица, служещи в полевата артилерия на сухопътните войски и полевата артилерия на морската пехота на САЩ. Самите отличия се връчват от Американската асоциация на полевата артилерия. Съществуват две степени на този орден. Най-представителният е Древният орден “св. Варвара”.

Ордени в армията на САЩ на името на св. Варвара

С него се награждават малцина, прослужили продължителен период в полевата артилерия. Този орден олицетворява духът, достойнството и жертвоготовността, символизираща самата Варвара. Право да награждава и връчва ордена има лично командващият полевата артилерия на САЩ (като правило двузвезден генерал – генерал-майор). Той може да номинира, да отказва номинация, както и да отнема ордена на вече наградени.

На 5 декември в американския град Уулуич се провежда ежегоден военен парад, посветен на св. Варвара. А в града, носещ името на светицата - Санта Барбара се организира грандиозен фестивал.

Църквата „св. Варвара” в Санта Барбара, САЩ

В заключение можем да отбележим, че ние българските артилеристи имаме своите славни и не по-малко достойни традиции от артилеристите по света. Дълго време военните специалисти от цял свят изучават българския военен артилерийски гений, произвел шедьоври на бойното поле при Одрин, Тутракан и Дойран. Има определена поличба във факта, че в последните десетилетия българските артилеристи от всички поделения в страната, запазили жив духа и традициите на своите предци, провеждаха своите тренировки за стрелба по морски цели от полигон в непосредствена близост до село носещо името Варвара. Село Варвара се намира на 3 км северно от Ахтопол, на 5 км южно от Царево и на 74 км южно от Бургас. Селото е разположено на брега на морето в подножието на връх Папия и представлява невероятно красиво кътче с уникална природа.

Нека наред с величавия връх в бойното използване на българската артилерия – 11 март 1913г. при щурма на Одринската крепост по време на Балканската война, като православни християни днес по достойнство да споменем и отдадем почит на света великомъченица Варвара, да се помолим да запази барута ни сух и ни избави от несполуки и нещастия.

Мисля, че ще изразя мнението на голяма част от българските артилеристи с предложението да се изгради параклис, носещ името на св. Варвара, в който всички артилеристи да имат възможност да запалят свещица, да се помолят и изразят почитта си към светата великомъченица. Най-естественото място за такъв параклис е в столицата на българската артилерия – гр. Шумен, във факултет „Артилерия, ПВО и КИС”.

ЛЕГЕНДА ЗА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

Икона на св. Варвара в църквата „Св. Преображение” в кв. Лозенец, София

Според Православната църква легендата за света великомъченица Варвара е следната. През времето на царуването на Максимиан * в Илиопол ** живял един богат човек от знатен род на име Диоскор. Жена му починала рано и той положил големи усилия за езическото възпитание на единствената си дъщеря – Варвара. Държал момичето далече от всякакво общество. Когато то порасло, бащата решил да я омъжи, но Варвара го помолила да не и говори за това. Диоскор се упрекнал, че е възпитал дъщеря си в самота и отдалеченост от хората и решил да я остави да общува свободно с връсничките си. За да даде възможност на дъщеря си да преосмисли решението си по отношение на брака Диоскор намислил да замине на дълъг път, като предположил, че след като се завърне, ще му бъде по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля. Преди да замине Диоскор заповядал да построят разкошна баня до намиращата се в градината къпалня, а в банята да направят два прозореца, обърнати на юг.

След като тръгнал на път Варвара, ползвайки се от свободата да излиза от дома си и безпрепятствено да разговаря с когото си поиска, се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях името на Иисуса Христа и Неговото неизказано Божество, за въплащението Му, за Неговото доброволно страдание и за Неговото възкресение. Тогава момичето твърдо решило да стане християнка и приело светото Кръщение. В същото време според заповедта на Диоскор, продължавал строежа на банята. Варвара успяла да склони работниците да направят и трети прозорец на банята (в чест на Светата Троица). Веднъж разхождайки се в къпалнята, която била покрита с дялани мраморни плочи Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си върху мрамора изображението на Светия кръст, което така ясно се отпечатало върху камъка, все едно че го е издълбала с желязо. Освен това в същата баня, върху един от камъните се отпечатала и следата на девическото й стъпало. От това място започнала да извира вода и по-късно тук се извършили много изцеления над тези, които идвали с вяра. И банята с трите прозореца, символически изобразяващи Светата Троица, и мраморният камък до извора с изображението на светия Кръст, и отпечатъка от стъпалото на света Варвара – всичко това било напълно запазено до времето на Симеон Метафраст, който след свети Иоан Дамаскин е описал страданията на тази света мъченица.

Когато Диоскор узнал за вярата на дъщеря си в Разпнатия, той страшно се разгневил. Затворил я в тъмна стая. Бил я жестоко, но девойката била непреклонна. Тогава ожесточеният баща я отвел при управителя на страната – Максимиан. Управителят дълго увещавал Варвара:”Не погубвай младостта си! Пожали себе си! Не ме принуждавай да те подложа на мъчения!” Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име – отговорила твърдо девойката. Максимиан се убедил, че съветите са безполезни и наредил да бият момичето с волски жили. Изтощена от изтезанията, Варвара молела горещо Бога да не допусне тя да бъде разколебана във вярата си. През нощта тъмницата била озарена от чудна светлина. Пред нея се явил самият Иисус. Той я гледал с неизразимо благоволение и й казал:”Дерзай и не се бой! Аз наблюдавам твоя подвиг. Ще облекча страданията ти. Потърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!” Чудното видение свършило, но изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. На другия ден по тялото и нямало и следа от нанесените рани. Това разгневило Максимиан и той я подложил на нови мъчения.

Възхитена от подвига на Варвара една девойка – християнка на име Юлиания започнала да моли горещо Бога да я дарува със сили за да се жертва в името на християнската Вяра. Юлиания започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и я подложили на мъчения заедно с Варвара. Укрепени от вярата си девойките понасяли с търпение всичко и не преставали да се молят: “ Боже, който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичаме и Твоите заповеди изпълняваме; че на Тебе се предадохме и на твоята силна десница се надяваме! Не ни оставяй, Господи, но погледни милостиво на нас! Укрепи ни да извършим докрай нашия подвиг понеже духът е бодър, но плътта е немощна!” Бог изпълнил техните молитви. Максимиан, като видял, че най-тежките мъчения не заставят Варвара и Юлиания да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт. Сам Диоскор със собствената си ръка изпълнил смъртната присъда над дъщеря си, но още същия ден Диоскор и Максимиан били постигнати от Божият гняв. Те били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел. Телата на Варвара и Юлиания били взети и погребани от един благочестив човек на име Галентиан. Над гроба им той построил храм. В този храм вярващите намирали изцеление от своите болести и недъзи.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Тук се разбира Максимиан Галерий – зет и съуправител на император Диоклетиан в Източната Римска империя, по-късно – негов приемник от 305 до 311г.

** Става дума за град Илиопол Финикийски, който се намирал на север от Палестина – в Келесирия. В древността той бил център на култовото почитане на финикийския бог Ваал, но в края на IV век станал средище на християнството. Впоследствие този град постепенно западнал.